Отивахме и носехме на децата храна, дрехи, опитвахме се да общуваме с тях, да си играем с тях, да ги окуражаваме – нещата, които можехме да си позволим в онзи момент. По-късно започнахме да водим много приятели и познати в тези центрове, опитвахме се да се включим и да помогнем. За съжаление, нещата не винаги се развиваха така, както очаквахме, и осъзнахме, че сред хората, които работеха в тези детски домове, цареше определено настроение, което ние в никакъв случай не можехме да променим значително. 

 Осъзнах, че по улиците имаше много деца без дом – деца, които бяха принудени да просят, деца, които не знаеха как да си играят, караха се. Много силно исках да се включа в живота на тези деца и така започна „Чудото между блоковете“. Започнахме да събираме тези деца, да им купуваме играчки и да си играем. Прекарах цяло лято, играейки с децата сред блоковете. Научих ги как да си играят, как да се държат, започнахме да се опознаваме, да общуваме, да говорим за различни житейски теми. Едно лято, през което децата започнаха да си изграждат представи за бъдещето, тъй като много от тях бяха напуснали училище. Когато наближи септември, им предложих да отидем в училище, да поговорим с учителите, да ги запиша, да им купя учебни пособия и да започнат новата учебна година.