Отивахме и носехме на децата храна, дрехи, опитвахме се да взаимодействаме, да играем с тях, да ги насърчаваме, каквото можехме да си позволим в момента. По-късно започнахме да водим много приятели и познати в тези центрове, опитвахме се да се включим и да помагаме. За съжаление, нещата невинаги бяха такива, каквито очаквахме, и осъзнахме, че сред хората, работещи в тези домове за деца, има определено състояние на духа, което ние по никакъв начин не можем да променим особено.

Осъзнах, че има много деца на улицата, деца, които трябва да просят, деца, които не знаят как да играят, които се бият. Много ми се искаше да се включа в живота на тези деца и така започна "Чудото между блоковете". Започнахме да събираме тези деца, да им купуваме играчки и да си играем. Прекарах цяло лято, играейки с децата в блоковете. Научих ги как да играят, как да се държат, започнахме да се опознаваме, да общуваме, да говорим за нещата от живота. Едно лято, през което децата започнаха да формират мислите си за бъдещето, много от децата бяха отпаднали от училище. Когато наближи септември, предложих да отидем в училището, да поговорим с учителите, да ги запишем, да им купим учебни пособия и да започнем учебната година.