Аз съм майка на две деца и търся ангел и може би чудо, за да мога да купя къщата на майка ми и да продължа там, където тя вече не можеше да продължи. Майка ми почина през май от рак. През целия си живот тя работеше изключително упорито и се сблъска с много трудности. Преди четири години мечтата ѝ най-накрая се сбъдна, когато си купи къща в малко селце. Избрахме я заедно и аз бях толкова щастлива, че след цял живот борба най-накрая я споходи някакъв късмет. Въпреки че от няколко години се бореше с рака, вярвахме, че го е преодоляла и най-накрая ще може да бъде щастлива. Всичко изглеждаше обещаващо. Мама започна ремонта на приземния етаж, който също завърши. Тя направи толкова много от него сама, защото беше точно от онези жени, които можеха да се справят с всичко. За съжаление, не успя да се наслади на малката си къщичка за дълго. Освен това се грижеше за майка си, моята баба, която живееше с нея. Тогава се случило нещо, което никой не очаквал, най-малко майка ми, която била изпълнена с надежда за дългоочакваната си градина и за живота, за който мечтаела. В началото на април, след лъчетерапията, която лекарят ѝ предложил, за да намали пораженията, ракът започнал да се разпространява толкова агресивно, че вече нямало никаква надежда. Ракът засегнал белите ѝ дробове и гръбначния мозък 😔. През април напуснах работа, за да се грижа за майка си, но скоро след това, през май, тя почина. Сърцето ѝ спря да бие на 18 май. Никога няма да забравя този ден. Тя обичаше пролетта и толкова я очакваше; бяхме планирали заедно огньове, но нищо от това не се случи. Смъртта на майка ми ме засегна дълбоко, а животът без нея никога не е и няма да бъде същият. За мен е изключително трудно да се примиря с нея. След смъртта ѝ редовно посещавах баба ми, която след това получи инсулт само два месеца след мама и се озова в болница, където също почина. В рамките на три месеца аз и децата ми загубихме най-важните хора в живота си. Отчаяно желая да запазя къщата, но тъй като имам брат, който настоява да я продаде, а аз нямам финансовите възможности да го откупя, търся начин или по-скоро чудо да го изплатя, за да мога да продължа това, за което мама толкова много искаше да живее. Много бих искала да живея в къщата с децата си и да продължа ремонта, да довърша това, което майка ми щеше да свърши, ако беше тук и можеше да живее. Смирено моля за всякакъв принос, макар че той няма да върне майка ми, ще ми помогне да напълня сърцето си, знаейки, че съм успяла да го направя за нея, или поне че съм се опитала. Това означава толкова много за мен 😔🙏

Благодаря на всички, които подкрепят мен и децата ми.

Със смирение и дълбока благодарност,

Михаела и нейните деца."