Всеки заслужава правото на живот - дори и най-слабите сред нас!

Всички познават Хургада, Луксор и Шарм ел Шейх... те са добре познати туристически дестинации... хиляди хора от цял свят летят до там. Красивите плажове, хубавото време и може би разходка с камила са примамливи.

Много туристи прекарват почивката си в един балон. Курортите и хотелите предлагат на всеки с малко пари всичко, от което се нуждае. Няма причина никога да не се запознаете с истинския, традиционен и експлоатиращ животните Египет.

Аз го опознах. Търсех отдих и почивка в Кайро, а получих експлоатация и невъобразимо страдание на животните. Хиляди кучета, котки и коне са оставени на произвола на съдбата сред мръсотията и калта. Животните умират пред очите на минувачите по оживените пътища. Цялата страна е загубила съзнанието си за животните.

Моята лична почивка завърши с посещение на местния приют за животни. През нощта всичко изглеждаше още по-лошо. В един ъгъл на пясъка точно на входа лежеше куче с гръб към стената... нищо необичайно на пръв поглед, но при по-внимателно вглеждане разбрах, че то има само един крак. Три от четирите му крака бяха отрязани. Малкото червейче лежеше с пънчетата си в пясъка.

След това съоснователят на приюта за животни ми каза, че много кучета се намират с отрязани крайници/силно малтретирани - обикновено вече мъртви по улиците на Кайро. Тук, в Египет, е обичайна практика стажант-ветеринарите да бъдат насърчавани да провеждат експерименти с живи "обекти". Те усъвършенстват хирургическите си техники върху живи животни. Малкият червей е един от късметлиите, които скоро са намерени живи. Това предизвика сълзи в очите ми и ме остави зашеметен.

Обратно в апартамента не можех да изхвърля цялата случка от ума си и с приятеля ми решихме да помогнем на малкото. Опитваме се да го заведем в Австрия.

Шансът за оцеляване на такова куче с увреждания в Египет е много малък, ако не и нулев. Дори няма нужда да говорим за добър, подходящ за вида живот.

През следващите два дни се опитах да организирам всичко, което беше по силите ми. Писах на частни лица и организации, писах статии, посещавах и се грижех за малкото червейче в приюта за животни. Приютът за животни помогна, доколкото можеше. Пънчетата все още са отворени, кърви, от лявото предно краче стърчи връхче на кост. Той изпитва болка. Рискът от отравяне на кръвта е висок.

Аз съм на абсолютния си максимум. Дори сега, докато пиша, това предизвиква сълзи на лицето ми.

Първата стъпка в момента е да закараме малкото червейче в Австрия, във Виена. Със спонсорски полет или по друг начин сам.

Приютът за животни прави всичко възможно, за да го подготви за пътуване дотогава. Капацитетът е ограничен. Документите вече са изготвени.

Времето изтича!

Имам нужда от помощ. Помощ за всичко. Независимо дали става въпрос за споделяне на тази статия, организиране на транспорта до Австрия, осигуряване на допълнителни грижи за малкото червейче, даряване на стоки или пари.

Аз съм човек, който иска да промени нещо.

Искам да помогна на едно куче, което е родено в страна, която му отказва правото на живот.