Години наред се сблъсквахме със здравословни проблеми, тежки заболявания и стрес, но въпреки това работехме много усърдно, за да си осигурим възможно най-добрия живот. За съжаление, в днешната икономическа обстановка не успяхме да постигнем целта си – да имаме свое собствено, лично кътче на щастие и радост. Дом!

Съпругът ми (44) се премести в друга страна, за да бъде с мен (31), където не говори езика и не разбира културата; той ме направи най-щастливият човек на света, а след това, два месеца след сватбата ни, претърпя инсулт, загуби работата си и не получаваше заплата. Ужасяващите дни, които ни очакваха, бяха изпълнени с истински страх, тъга, но и надежда, докато бяхме затънали в кръговрат от екзистенциална криза. Дойде Covid, нямаше работа, издържахме се с една заплата, включително издръжката на родителите ми, много дългове, без изход. Оттогава насам се борим.

До ден днешен не сме в състояние да се издържаме самостоятелно. Казват, че не си слаб, ако помолиш за помощ, затова решихме да опитаме.

Обръщаме се един към друг за любов и подкрепа, но бихме искали да изградим нещо, което да подхранваме заедно и да реализираме мечтата си.

Благодарим ви предварително!