Майката на Ману е загубила значителна част от зрението си, но в общинското жилище в Будапеща, където живее от десетилетия, тя и до днес познава всичко. Сега рискуват да загубят този дом.

Има моменти, когато правиш всичко възможно, но въпреки това не успяваш. Работиш, спестяваш, молиш за помощ – но мрежата е пробита.

Ману и майка ѝ сега се оказаха в такава ситуация.

Ману е една от най-добрите ми приятелки. Тя живее заедно с майка си в общинско жилище под наем в Будапеща, което от десетилетия насам е техният дом.

Майката на Ману е работила години наред в сферата на хотелиерството и ресторантьорството, сама е отгледала дъщеря си и е помагала на брат си и на родителите си.

Наскоро при нея беше диагностицирано тежко очно заболяване и тя загуби значителна част от зрението си. В ежедневието си вече вижда само ограничено. Затова този апартамент за нея днес е много повече от четири стени. Това е мястото, което познава. Знае къде се намира всичко, познава обкръжението си, а до нея е и дъщеря ѝ, която може да ѝ помага.

Междувременно наемът на общинския апартамент се е повишил и днес жилището им е застрашено: поради просрочени наеми са получили предупредително писмо, в което се споменава и възможността за изселение.

Ману работи на пълен работен ден, на три смени. От години тя се опитва да осигури жилището им и ежедневните им разходи. Месечният наем на апартамента в момента е 120 000 Ft – повече от цялата месечна пенсия на майка ѝ.

Дълго време, макар и с трудности, те успяваха да се справят. Но напоследък наведнъж се натрупаха твърде много неочаквани разходи.

И им се изчерпаха възможностите.

В момента имат просрочени наеми в размер на 327 000 Ft. А от 1 октомври става дължима и поредната месечна наемна вноска от 120 000 Ft. Докато Ману все още се опитва да уреди предишните просрочени плащания, пред него вече стои и тежестта на следващия месец.

Така че до началото на октомври той трябва да намери 447 000 Ft само за да уреди въпроса с жилището.

Ману се опита да намери решение. Работи, потърси помощ, опита се да изплати дълга. Но сега стигна до точката, в която вече не може да се справи сам достатъчно бързо.

А междувременно има и още някой, за когото се тревожи.

Джейк. 🐾

Джейк е 14-годишен и половина мопс, когото Ману осинови, когато беше на 6 години. От осем години е част от семейството. Той не е просто куче, а малкият старец, който е бил с тях и в добри, и в лоши моменти.

Сега и той е болен.

Има нужда от допълнителни изследвания и ветеринарна помощ, чиито очаквани разходи възлизат на около 200–300 хиляди форинта. В момента Ману е принуден да отложи тези разходи, защото трябва да избира между разходите за жилище и ветеринарните разходи.

Затова стартирах тази дарителска кампания.

Не за да решават другите живота им вместо тях.

А за да им се даде малко време.

Малко въздух.

Достатъчно, за да може Ману да изплати натрупаните просрочени наеми, да осигури наема за следващия месец, да заведе Джейк на необходимите прегледи и всичко да не започне отначало след няколко седмици.

Сега се опитваме да запазим един дом.

Благодаря ти, ако им помогнеш. ❤️

Енико

Аз, Енико, организирам дарителската акция като приятелка на Мануела, със знанието и съгласието на Мануела и майка ѝ.

Ветеринарни сметки: