Здравейте,

Предпочитам да не пиша тези думи, но искам да не оставям камък върху камък.

Аз съм млад човек, който ежедневно преживява злоупотреби, заплахи и насилие, както физическо, така и психическо, от майка си, която, за да покаже обич, гаси цигарата си върху крака ми.

Израснах, затворен в семейна къща, за да бъда изхвърлен навън в света веднага щом навърших пълнолетие: като дете преживях всичко, което децата не бива да познават, но си представях какво би могло да бъде бъдещето ми и винаги съм поддържал надеждата, че мога да се измъкна от всичко това и да бъда щастлив.

Работя от сутрин до вечер, за да мога да разполагам със средствата, за да отида далеч, да имам място, което да наричам дом, и да възобновя обучението си.

Но това не е достатъчно.

Силата на волята и ангажираността не са достатъчни: ако е вярно, че "парите не правят щастие", то отчасти те помагат за изграждането му.

Откривам фонд за набиране на средства за тази цел и продължавам да се надявам.