Ако четете тези редове, вероятно животът ви се е пресякъл с този на Фабри, а може би сте тук по някаква случайност и никога не сте го срещали.

Съпругът ми ни напусна преди няколко дни, след като живееше със заболяването, диагностицирано преди няколко години, когато момичетата ни вече бяха родени. Въпреки силата, невероятната жизненост и радостта, които винаги са го характеризирали, болестта несправедливо и преждевременно ни го отне, оставяйки празнота, която нищо и никой никога няма да може да запълни, в живота на всички, които живееха и го обичаха.

И все пак Фабри не ни остави отчаяние, а воля за живот, желание да гледаме в бъдещето, остави ни упоритост и смелост, защото той беше всичко това и аз искам да продължа това, което бяхме, което беше той, за мен и за нашите дъщери.

Именно с тези чувства, но и с изключително смирение и същевременно достойнство, ми хрумна да започна тази кампания за набиране на средства. Само с един доход и с все още малките момичета знам, че пътят ще бъде дълъг, със сигурност изпълнен с радост, но и неизбежно труден. За мен е немислимо да продължа да изплащам сегашната ипотека, но с 40 000 евро и малко усилия би трябвало да успея да намаля вноската, така че да е поносима за мен, и да запазя сегашната ни къща. Утопия? Може би. Но си казах, че трябва да опитам.

Наистина благодаря от цялото си сърце на тези, които могат да направят дарение, дори анонимно, дори символично; благодаря и на тези, които са спрели да прочетат тези няколко реда, защото ако не могат или не искат да направят дарение, се надявам, че на свой ред ще получат надежда, доверие или вдъхновение, като това, което получих, четейки толкова много тъжни истории, обединени от необикновеното желание да "излязат".