Ако четеш тези редове, вероятно е защото животът ти се е пресякъл с този на Фабри, или може би си тук по някаква случайност и никога не си го познавал.

Съпругът ми ни напусна преди няколко дни, след като се бореше с болест, диагностицирана преди няколко години, когато момиченцата ни вече бяха родени. Въпреки силата, невероятната жизненост и радостта, които винаги са го отличавали, болестта ни го отне несправедливо и преждевременно, оставяйки празнота, която нищо и никой никога няма да може да запълни, в живота на всички, които са го познавали и са го обичали.

И все пак Фабри не остави отчаяние, а желание за живот, за поглед към бъдещето, остави ни упоритост и кураж, защото той беше всичко това и аз искам да продължа това, което бяхме, това, което беше той, за мен и за нашите дъщери.

С тези чувства, но и с изключителна скромност и в същото време достойнство, реших да започна тази кампания за набиране на средства. С един-единствен доход и с още малки момичета знам, че пътят ще бъде дълъг, със сигурност изпълнен с радост, но и неизбежно труден. За мен е немислимо да продължа да плащам сегашния ипотечен кредит, но с 40 000 евро и малко усилия бих успяла да намаля вноската, така че да ми е по силите, и да запазя сегашния ни дом. Утопия? Може би. Но си казах, че трябва да опитам.

От сърце благодаря на всеки, който може да направи дарение, дори и анонимно, дори и символично; благодаря също така на всеки, който се е спрял да прочете тези няколко реда, защото ако не може или не иска да направи дарение, се надявам да получи на свой ред надежда, увереност или вдъхновение, като това, което аз получих, четейки толкова много тъжни истории, обединени от изключителното желание да „излязат от това“.