Писмо за бедствие

Пиша ви днес с всичко, което имам: с искреността си, с умората си, но и с надеждата си.

Преди няколко седмици станах жертва на жестоко нападение. Получих счупване на ацетабулума и останах без работа за 90 дни. Оттогава всичко се усложни. В момента живея с бившия си съпруг, в тежка и нестабилна ситуация. Нямам собствено жилище, нямам доходи, не разполагам с много пари, нямам сигурност. Всеки ден е борба, в инвалидна количка съм и нищо не мога да направя за себе си. Пиша това писмо като последна бутилка към морето, защото имам нужда от помощ.

Въпреки всичко това оставам силен и запазвам вярата си. Аз съм грижовен човек, който винаги се грижи за другите, със сърце, пълно с проекти. Мечтая за един по-мек и справедлив живот. Искам да се възстановя, да отскоча, да предложа по-стабилно бъдеще на дъщеря си и на себе си. Но не мога да го направя сама.

Имам нужда от подкрепа, от помощ, макар и малка. Финансова или логистична помощ, мил поглед, помощна ръка... нещо, което да ми помогне да си поема малко въздух, да положа основите на нов живот. Не е лесно да напиша тези думи, но е необходимо.

Благодаря ви, че отделихте време да ме прочетете. Надявам се, дълбоко в себе си, че тези думи ще докоснат някого.

С цялото ми уважение