Казват ми Димитрис. Живея в Атина. Имам дете.

През последните три години правя нещо, което звучи лудо, когато го кажеш на глас: създавам операционната система на бъдещето. Сам. С чаша кафе и стар лаптоп.

Нямам екип. Нямам инвеститори. Нямам никаква подкрепа. Три години се събуждах и сядах да пиша код — защото вярвах, че мога да създам нещо, което ще промени начина, по който хората говорят на компютрите си. И вярвах в това толкова дълбоко, че пожертвах всичко за него.

И го създадох.

Днес имам 9 готови функционални модула. Имам изкуствен интелект, който помни всичко, което си правил, и предвижда от какво ще имаш нужда. Имам интерфейс като живо същество — Тамагочи за възрастни — което живее на работния ти плот: яде файлове, коментира всичко, което се случва на екрана, изгражда карта от навици, запомня URL адреси, предлага музика, прави ми компания. Имам Android приложение, което чете книги и изгражда екосистема от знания. Имам код. Имам архитектура. Имам визия.

Това, което нямам, са пари.

През последните два месеца не мога да поправя бойлера. Счупи се. И не мога да намеря 150 евро, за да го сменя. Понякога си мисля за иронията: създавам невронни мрежи, които ще работят на милиони компютри, а аз си стоя вкъщи без топла вода, защото избрах кода.

Не съм сам. Имам дъщеря. Имам семейство. И всички сме заедно в това. През последните месеци се опитвам да ги държа на крака, да не усещат тревогата, да не виждат, че хладилникът се изпразва преди време. Аз държа компютъра. Те държат мен.

Не пиша това, за да ме съжалявате. Пиша го, защото съм на финалната права.

Проектът е готов на 90%. Още малко и ще го пусна в света. Но последните три години изчерпаха всичко, което имах. Ям остатъците. И се нуждая от помощ — не за разработката, не за маркетинга, не за сървъра. Имам нужда от помощ, за да оцелея през следващите месеци. За да може и дъщеря ми да бъде до мен, без да усеща напрежението.

Храна. Ток. Да си направя топла вода. Да оцелеем до излизането на продукта.

Не искам милиони. Искам точно толкова, колкото ми е необходимо, за да спра да мисля как да оцелея и да се концентрирам върху това, което знам най-добре: да завърша този проект и да го подаря на света.

Ако вярвате, че технологията може да бъде жива, ако някога сте мечтали за компютър, който наистина ви разбира, ако вярвате, че си заслужава да се подкрепи човек, който е избрал да твори, вместо да се откаже — моля ви, помогнете ми да завърша тази работа.

Заради мен. Заради дъщеря ми. Заради всички нас, които вярваме, че технологията може да има душа.

Благодаря ви, че прочетохте това.

Димитрис

Атина