Аз съм майка на шест деца… и се боря с рака, за да не умра. Боря се, за да не оставя децата си сираци. 

Те са толкова малки, че мисълта, че могат да останат без мен в този толкова голям свят, ме боли дълбоко в душата.

Тези думи ме болят, но са истина. Имам рак, а болестта не чака. Всеки ден гледам децата си и се опитвам да скрия сълзите си. Гледам как се смеят, как си играят, как правят планове за „когато пораснат“… а аз си мисля с тревога: дали ще съм там, за да ги видя как растат?

Плача и моля Бог да ме задържи колкото се може по-дълго до тях. Всеки ден седя прикована в инвалидна количка и им готвя, грижа се за тях, за да им дам цялата си топлина.

  Всеки от тях се нуждае от мен. Малката все още се събужда през нощта и ме търси с топлите си ръчички. Останалите ме питат защо ходя толкова често в болницата, защо съм бледа, защо се уморявам толкова бързо. Усмихвам им се и им казвам, че мама просто „се лекува“. Но в душата ми има вик на болка и страх, защото знам, че без помощ времето ми с тях може скоро да свърши.

  Лекарят ми каза ясно: има шанс. Реален шанс за живот, за излекуване. Но той струва 70 000 евро. Огромна сума за една майка, която продава всичко, само за да прекара още един ден до децата си. Не моля за милост. Моля за протегната ръка, за сърце, което да бие заедно с моето.

  Искам само да живея. Да ги завеждам на училище, да им слагам масата, да им разказвам приказки вечер, да им изтривам сълзите, когато падат. Не искам те да растат без мен, да гледат снимка и да казват: Това беше майка ни…

  Моля ви, от дъното на сърцето си, помогнете ми да остана. Помогнете ми да мога да им кажа „лека нощ“. Помогнете ми да не оставя шестте си деца сираци.

  Всеки жест има значение. Всяко дарение означава още един ден, надежда, шанс за живот.

Моля ви, не позволявайте смъртта да ме отнеме от прегръдките им.

Благодарим ви!