Аз съм Славянка Асенова, на 62 години. Страдам от болестта на Паркинсон и рак на гръбначния мозък (твърдата обвивка на гръбначния мозък се разрушава и изтича спинномозъчна течност – това е течността, която предпазва мозъка от кръста надолу). Аз вече не съм човек. Краката ми са парализирани и не мога да ходя, придвижвам се в инвалидна количка, не съм излизала навън от 15 месеца. Лекарите ми казват, че са направили всичко по правилата и да чакам да се случи чудо, и всеки път ми казват да живея, сякаш това е последният ми ден. Лесно е да се каже, но е трудно да се направи. Виждам с очите си как умирам всеки ден и не мога да направя нищо, защото финансово е непосилно. Има шанс да се възстановя и да продължа напред. Отново само чрез трансплантация на стволови клетки. Единствената надежда и подкрепа са в вас, добри хора, без вас съм изгубена. Много е лошо да си затворен като пиле в клетка и да знаеш, че има шанс да се оправиш, но той е далеч от теб, защото си финансово зависим. Вярвам, че доброто винаги побеждава и че все още има добри хора с добри сърца, които ще отговорят на молбата ми и ще помогнат. Благодаря ви предварително, добри хора, за вашето разбиране и подкрепа, за ценното ви време и за всеки цент – това означава много за мен. Надеждата винаги дава сили на човека и умира последна. Предстои ни радостен и светъл празник – Коледа. Нека Бог се роди в сърцата на всички и ни изпълни с мир и любов. Бъдете живи и здрави, благословени с всички, които обичате, и с тези, които ви обичат. С любов. Бог да ви благослови! Амин!